Култура и изкуство в древността

Идеята на програмата е да бъдат представени отделни моменти и познания за света от далечното минало като бъдат интерпретирани и поднесени чрез забавни задачи и игри. Тя се реализира в два модула – практичен и теоретичен. Практичният се състои в работилници за изработване на предмети по съответните теми, теоретичният предлага учебни помагала в дигитална и печатна форма с информация и игрови задачи.

Теми на заниманията:

„Култура на хранене в древността”. Темата е посветена на археологията и се стреми да обхване различните видове предмети и съдове, свързани с бита и начина на живот на хората в миналото, експонирани в археологическата зала на музея. Голяма част от тях са представители на така наречената битова керамика, състояща се от трапезни (за приготвяне, консумиране и съхраняване на храна) и обредни съдове. Заниманията включват изработване на съдове от глина и модели на пещи, както и реставрация на украсата на антична кана, изобразена върху картон.
„Измерване на времето в древността“. Темата е посветена на празника на Кюстендил – Кюстендилска пролет (21 март), и се занимава с археологически данни за календар от началото на каменно-медната епоха, изобразен върху основата на глинен модел на пещ (VI хил. Пр. Хр.), и античен слънчев часовник върху запазен гранитен постамент с надпис на старогръцки (II в.) от Пауталия. Заниманията включват изработване на слънчеви часовници от бяла глина (основа) и фоам хартия (за циферблата), както и врязване на изображението на праисторическия календар върху глинена основа. Като нагледни учебни пособия се използват възстановки на двата експоната.
„Играта в древността“. Темата е вдъхновена от музеен експонат от кеменно-медната епоха, отрит в с. Слатино, Кюстендилско. Предполага се, че е използван с развлекателна цел. Той представлява керамичен предмет с форма на четиристенна пресечена пирамида. Горната му плоскост е с квадратна форма. Върху нея има 16 ямички, групирани по четири в четири редици (https://sketchfab.com/3d-models/ceramic-board-game-d08c53b8fbb546e69fda319f90a1a152). Откриват се паралели с една от най-старите настолни игри, наречена Манкала (http://www.tradgames.org.uk/games/Mancala.htm). Тя е разпространена в Африка, Азия, Западна Индия, части от Южна Америка и Близкия Изток и може да се играе навсякъде. В Африка и Близкия Изток често ямичките се издълбават в земята и се използват камъчета. Това е математическа игра, която в по-сложните варианти предлага толкова разнообразни ходове, колкото и шахът. Каменни плочи на Манкала са намерени издълбани в покривите на храмове в Мемфис, Тива и Луксор, което свидетелства, че играта е позната в Египет преди 1400 г. пр. Хр. (http://egyptsearchreloaded.proboards.com/thread/294#ixzz5H5HHmThp). Най-популярна е двуредовата Манкала, но има триредова и четириредова (http://bgsj.ludus-opuscula.org/PDF_Files/BGS6-complete.pdf). Името й идва от арабски глагол, означаващ "движа се". В работилниците децата изработват глинения предмет и играят по правилата на Манкала, а по-малките се учат да смятат като използват и зарче. Заниманията включват още три игри, достигнали до нас от древността – Дама, Алкерк и Рота. Техни кожени възтановки са предоставени на музея от Сдружение „Център за неформално образование и културна дейност „Алос” (https://alos.bg/). Игрите се изработват в Ателие „Дъбрава” (https://dabrava.bg/) и наред с други древни игри могат да бъдат закупени в Музейния магазин.
„Букви и старопечатни техники“. Изписване на буквите на глаголица с туш, упражняване на калиграфия върху специално подготвени материали с копия на оригинални ръкописни текстове и рисуване на цветни заглавни букви (заглавки), изработване на букви от бяла глина моделин с помощта на специални резци шаблони с цел запознаване с принципите на работа при отпечатването на първите книги в света – с подвижни печатарски букви, изработени от втвърдена глина.
„Антично изкуство – коли и декорации“. Темата за античното изкуство, присъстващо в коли и декорации, се фокусира върху апликации към конска сбруя, декорации към колесници и трако-римска четориколка от с. Радловци, II-III век, заемаща централно място в зала „Античност“ на археологическата експозиция. В работилницата се изработват копия на декоративните украси от бяла глина моделин, оцветявани в сребрист цвят и апликирани на съответното място върху картонено изображение на кон със сбруя.
„Антично изкуство – подови мозайки“. Темата е посветена на плодородието на Кюстендилската котловина – обект на вдъхновение на много талантливи художници, сред които и Владимир Димитров – Майстора. Традицията чрез изкуството да се изобразяват характерни особености на даден регион съществува от векове. Затова говорят разкрити при археологически разкопки находки – монети, подови мозайки, керамични и бронзови предмети и съдове, мраморни изображения и др. Римски подови мозайки, открити в сгради от антична Пауталия, с разнообразието си от цветове и форми отразяват специфични за града белези. В тях присъстват мотиви, свързани с лековитите минерални извори и плодородието. Заниманията включват изработване на мозайки от глина и цветни малки тесери (керамични „камъчета“).
„Антично облекло, въоръжение и аксесоари“. Насочва се вниманието към видове шлемове като част от античното и средновековното въоръжение, както и към облеклото и аксесоарите в древността. Част от експонатите в музея са тракийско защитно въоръжение и средновековно нападателно. Изработват се сегментни шлемове – два вида, щитове и глинени накити. Освен това, заниманията предлагат и преобличане във възстановки на антични и средновековни костюми. Темата е свързана и с другата образователна програма „История и трядиции“, тъй като е посветена на Битката при Велбъжд от 28 юли 1330 г.